Николай Зайчев: През 2018-та в Пещера няма да се увеличават данъци и такса смет

В края на годината „Родопска искра“ ви сеща с кмета Николай Зайчев, който говори за по-важното от годината, както и това, което ни очаква през новата година.

• От първи януари трябва да започнете да карате отпадъците си на Регионалното депо. Готови ли сте?

Благодаря за този въпрос. Това е най-важния въпрос за предстоящата година. Тя ще е много тежка за всички общини, които сме в сдружението за Регионалното депо. Всички искахме да имаме депо, то вече е факт, открито и ние от 1 януари трябва да започнем да караме нашите отпадъци там. От 1.01.2018 всички сметища трябва да бъдат закрити. Това е директива и ние няма какво друго да правим. Да кажа, че сме готови        означава да излъжа. На този етап няма как да сме готови. Има проблем и по отношение на самото функциониране на депото. Избрана е фирма, която да го управлява. Има обаче обжалване на решението за избора, така че фирмата изпълнител ако няма решение за предварително изпълнение на тези дейности от ВАС, ние на практика не можем да започнем да караме боклука, а ще сме задължени да го правим. Може би ще се наложи да обявим частично бедствено положение и да започнем да караме, без да е легитимиран изпълнителя, който да приема отпадъците, което вече сме обсъждали с областния управител. Това е проблем пред всички кметове. Надявам се в срок ВАС да има решение до края на годината или поне да допусне предварително изпълнение.

Другото, което е важно да кажем, че вече има проект за инсталациите за предварително третиране на отпадъците и компостиране. На тези площадки ще се извършват дейности, които да намаляват обема на подавания отпадък от общините. Това обаче е свъзрано и нашата дейност. Вече може би месец работим по механизма за извозване на отпадъците. Защото ние вече ще возим боклука не до нашето сметище, а до Депото, което както знаете е на територията на община Пазарджик. Това няма как да стане с техниката, с която нашето общинско предприятие разполага. Тоест ние трябва да предприемем действия по закупуване на нова техника. Хубавото е, че до момента всички кметове на Пещера са си плащали глобата към РИСВ заради все още работещото сметище. Ние имаме натрупани около 1 125 000  милиона лева, които ние можем да използваме за купуването на техника, но и да помислим за изграждането на някакъв тип сепарираща инсталация. Сметището ще закрием.

Ние ще направим възможното. Ще имаме две нови машини, два камиона, които да карат до сметището след предварително третиране, ще вземем два багера.

По-важното обаче е друго. Трябва да преминем към разделно сметосъбиране. Нямаме друг избор. В момента подготвяме разяснителна кампания какво предстои на територията на общината. Ще бъдат обособени зони, където да се изхвърлят само зелени отпадъци и строителни отпадъци.

За разделното сметосъбиране. Идеята ни е всяко едно семейство, на този етап безплатно, да получи различни по цветове чували, в които домакинствата да започнат да събират разделно.

Това е механизмът, за да не се налага увеличаване на такса смет или цялостна промяна на механизма за плащане. Ясно е, че средствата, които имаме заложени от такса смет, а те са около 1 милион лева, няма да са достатъчни, за да можем да извършваме дейностите при новите условия.

Няма как да се справим без помощта на хората. Ще опитаме това с чувалите, преди това ще проведем кампанията. Ще има нова организация за извозване на отпадъците – според вида им, битов, тоест хранителен, стъкло, хартия. В определени дни ще се събира всеки от видовете. Но това е начинът да компенсираме разхода за извозване до Регионалното депо и да нямаме увеличаване на такса смет.

Това ще е най-голямото ни предизвикателство през следващата година. Тук ще разчитаме на пълното съдействие на нашите съграждани. На този етап категорично няма да увеличаваме таксата. Ще имаме една пробна година. Ако хората се включат в този процес, ако ние успеем предварително да сепарираме отпадъците, няма да имаме сериозни сътресения.

• Последните изречения имат връзка с това, което казахте след изборите преди 2 години, а именно, че искате да промените манталитета на пещерци. Сега след тези 2 години доколко успяхте?

Най-трудно се променя манталитета. Опитваме се, променяме, надявам се към добро, вижданията на хората. Успехът се гради върху мисленето най-вече, когато можеш да си го промениш. Надявам се, че успяваме да дадем вяра на хората, че нещата отиват към по-хубаво. Да дадем сила на тяхната воля да се чувстват свободни да изразяват своето мнение, независимо какво е то, дали е критика, дали е позитивно и на тази база ние да променяме в правилната посока различни процеси, на които можем да влияем. Включването им в промяната на сметосъбирането ще покаже до каква степен хората са готови да променят един стереотип, изграждан с години. Това ще е още една крачка в приближаването ни към Европа.

• Зрелостта на една общност е, когато има изявено гражданско общество. Има ли такова в Пещера, изхождайки от Вашата обществена длъжност?

Изключително важно е да има т.нар. Гражданско общество. Пак казвам хората да могат да споделят свободно мнението си. Подобна възможност дават социалните медии и именно на базата на общуването и взаимодействието в социалните мрежи се изгради такъв тип общество във връзка с различните виждания на хората за отпадането на резервата „Купена“ от една програма на ЮНЕСКО, както и за изграждането на нов завод в Пещера. Аз присъствах на няколко от срещите по този повод, включително и на тази, на която бе подписано споразумение, много съм впечатлен от това, че хората свободно изказваха мнение, това е целта, която и аз имам – хората да не се притесняват от  властта и да се страхуват, че някой ще им въздейства върху това, което те искат да кажат. В тази посока работим и с младите хора. Вярвам, че гражданското общество чрез формални и неформални сдружения ще има влияние върху политиката на местната власт като цяло.

• Заговорихте за младите, какво повече искате да направите за тях?

Ние вече поставихме основата. Нещо, което видяхме, че е работещо се опитваме да приложим в Пещера. Това е Съвета за младежка политика. Направихме първи стъпки с ученици от 9 до 12 клас. Имаме няколко срещи, оформят се идеи. Младите хора на Община Пещера, а и не само, защото чрез интернет си ставаме толкова близки, а територията няма значение, всички идеи могат да бъдат реализирани на различни места. Много се надявам и като човек залагам на младите хора, защото това е бъдещето, те идват след нас.

• Кое ще откроите най-много от свършеното през тези 2 години, с което най-много се гордеете?

На първо място се гордея, че успяхме да направим екип, което в днешно време не е никак лесно. Извън политическия ми кабинет- зам.

кмет, Секретар. Най-важното е да имаш сериозни професионалисти на директорските места, на началник отделите, но и на експертните длъжности. За този период, откакто съм кмет се пенсионираха доста хора, при това качествени специалисти. Наложи се да правим буквално нов екип. Това ни сблъска с проблема с липсата на работна ръка, още повече, че в общините заплатите са ниски. При тази ситуация инженери, строителни техници, юристи, архитекти трудно се намират. Но ние успяхме да стиковаме екипа и нови дирекции, като отделихме екипи за обществените поръчки. В момента имаме петима юристи. Главният ни архитект дойде от Пазарджик. На някои от директорските места са специалисти, които така да се каже „откраднах“ от Община Пловдив.  Правилни са действията ни и от гледна точка на това, че външни хора дават много висок процент принадена стойност и няма дори замисъл за корупционни схеми. Изчистихме общината от идеята на някои съграждани, че в общината се извършват някакви нередни неща. За това мога да посоча като добро постижение това, че имаме грамотен екип, който работи на високо ниво.

Това пролича още в самото начало, когато ние със старта на мандата трябваше да подготвим проекти по европейските програми. Там се хвръли огромна енергия, разбира се вече се виждат и резултатите. Колкото повече грамотни хора има в една администрация, толкова по- динамично и по-правилно се извършват съответните процеси.

• Колко европейски проекта се реализират в община Пещера?

Успяхме да кандидатстваме за всичко, което беше допустимо за община от нашия калибър. Знаете, че заради едно недалновидно решение на предишния кмет, Общината ни отпадна от 39-те големи. В този случай е важен и предишният ми опит като директор на Дирекция“Европейски фондове и програми“ в община Пазарджик. Използвах това, за да структурирам дирекцията в Община Пещера и както казах да създам отделно звено, което работи само с обществените поръчки, което по-късно беше регламентирано и с нормативната база.

В кратки срокове подготвихме всички проекти. Успяхме да кандидатстваме по Плана за развитие на селските райони. За съжаление за нашата област тези проекти не бяха оценени приоритетно. Когато вече подавахме предложенията бяха променени критериите за кандидатстване. Приоритет бе даден на Северозападна България. С 3 точки бяха завишени даваните точки за проектите на общините от този регион. Другият проблем, така да се каже, се оказа ниската безработица в нашата община. Това ни лиши от още 5 точки. Ние кандидатствахме с ремонт на улици за около 2 милиона лева и за 8 млн. за ремонт на пътя Пещера- Свети Константин. Все още продължава оценяването на мярката, по която кандидатстваме с общинския път, но за улиците при променените условия нямаме шанс.

Но в момента пък започва набирането на нови предложения, ще подаваме отново проекти, съобразени с новите условия. Ще кандидатстваме пак за улици, ще кандидатстваме с проект за реновиране на част от Централната градска част,  тъй като средствата не стигат за цялата. Освен това можем да подадем един проект за спортна инфраструктура, като ще кандидатстваме с проекта за площадка в ОУ“Петко Р.Славейков“.

• Работите и по проекти за саниране?

Това е възможността, която ни дава ОП“Региони в растеж“. Всички средства, които тази програма ни дава са усвоени, изпълнили сме я на 95 %.

28 общини у нас попадат в мярка саниране на публични и частни сгради. Това са общините от т.нар. Четвърто ниво. 39-те големи общини имат възможност да реализират доста повече дейности.

Ние имаме 5 публични сгради, останалите 42 са частни. Искам тук да благодаря на екипа си, който бързо придвижи обществените поръчки, нямахме обжалвания. По-възможно най-бързия начин сключихме договори с изпълнителите. В строителния сезон отхвърлихме по-голямата част от работата по сградите, може би само един или два жилищни блока няма да бъдат приключени до нова година, защото техните договори бяха сключени по-късно.Средствата, които се отпускат на Община Пещера за програмния период по ОП“Региони в растеж“ през 2020 г.  ние ще успеем да усвоим до края на тази година.

• И сега идва голямата тема, която е важна за всички наши съграждани- Дали ще има допълнителни средства за саниране.

Всички ни вълнува тази тема. Тук пак ще се върна на темата за манталитета. Ние сме такива, че докато не видим и пипнем едно нещо не го вярваме. Така се случи и с проектите за саниране. Беше ни много трудно да наберем достатъчно частни сгради, когато програмата стартира. Много малко хора вярваха, че това ще се случи, при това безплатно. Поради тази причина сега, когато виждат крайния резултат интересът вече е огромен. Към момента е важно да се знае, че се правят само сдружения на собствениците, които трябва да са минимум двама.

Предстои основният въпрос с подаването на документите за кандидатстване по Оперативната програма. Друг е въпросът, че Управляващия орган на програмата предприе действия със закъснение, поне според нас е така, като направи Комитет на наблюдение на Оперативната програми. Благодарение на този Комитет на всички обществени поръчки се видя какъв ресурс е останал. Той обаче е малък – 35 млн. лв.. За 28 общини това означава по най-груби сметки около 1,2 млн. лв. за община.Като се има предвид, че ще има проектиране, обследване за саниране на практика ще останат между 800 000 и 1 000 000 лева. Сдруженията, които до този момент са регистрирани в Пещера са 157, ако продължават със същите темпове до срока за кандидатстване, обявен от министерството, а именно март, те сигурно ще станат над 400, съдейки по интереса на хората.

За това поискахме от общините да бъдат завишени критериите за подбор. И в момента се натъкваме на случаи, в които в сградите живеят много малко хора. Подадени са документи, които отговарят на изискванията, но на практика в тези домове живеят по един, двама души. Инвестицията, която се прави по проекта не е малка, средно една двуфамилна къща струва между 30 000 и 80 000 лв. В тази връзка би било добре ако тези средства стигнат до домове, в които живеят повече хора. По този начин икономическият ефект ще е по-голям.

И сега като вземем сумата, която ви посочих и я съпоставим с този по-малко от милион лева можем да си представим колко сгради още могат да бъдат санирани. За това поставихме и условие да бъдат завишени изискванията към обектите. До този момент ние нямаме яснота какви ще бъдат те. До момента условието беше – който първи подаде документи е първи по право. Но при първата процедура ние нямахме проблеми, тъй като липсваха желаещи. Ако това остане като условие и през март всичките, да приемем дори, че са само тези 157 сдружения подадат добри предложения, но е запазен принципа на първия подал, можем да си представим какво стълпотворение ще се получи и колко негатив ще понесе Общината.

За това ако няма допълнително изискване, не е изключено да направим жребии. Допускаме дори такова развитие, за да има равенство между подалите документи и, за да няма съмнения. Това сме го коментирали кметовете на всичките 28 общини. Надявам се, че ще имаме време всичко да бъде разяснено на хората.

• Санирането до голяма степен е социална дейност, какво друго в тази сфера свършихте

откакто сте кмет?

По отношение на социалните дейности големият ни успех е, че успяхме да предоставим социалните услуги на неправителствената организация „Социални практики в общонстта“, която да успее по практичен и професионален начин да ги управлява. Много негатив търпях в началото, която стартирахме тези процеси. Практиката ми от Община Пазарджик, която е сред най-добрите по отношение на социалните услуги, обаче беше в полза да извърша този процес и резултатите в момента са отлични. Потребителите на услугите и служителите днес са много по-доволни. Те усетиха отношението на НПО-то. Бяха им организирани обучения, подобри се заплащането. Закона дава възможност на една неправителствена отговорност по-добре да управлява държавно делегираните дейности, каквито са и тези социални услуги.

По отношение на останалото имаме възможност да подпомагаме чрез фонд, еднократно, живеещите трудно. Тази година го разширихме. Стойността му е 15 000 лв., от тях 5000 лв. са за еднократни помощи, а 10 000 лв. за хранителни продукти. Само преди няколко дни беше Международният ден на хората с увреждания, когато раздадохме 530 хранителни пакета на нашите съграждани в неравностойно положение. В крайна сметка за лицето на общество оценка се дава точно по отношението към най-уязвимите групи.

• Коментирайки направеното и цитирайки милиони левове, няма как да не възникне въпросът какви са задълженията на Община Пещера?

На фона на останалите общини сигурно ще прозвучи смешно, но текущите задължения, които имаме по договори са около 35 000 лв. Още в първата година успяхме да погасим голяма част от натрупаните задължения.

Ще се върна съвсем в началото на моя мандат, когато успяхме да предприемем ефективни действия с облигационния заем. В резултат на доброто взаимодействие с държавата, общуването с финансовия министър, успяхме да изтеглим този заем, с който намалихме лихвите на задълженията, които общината имаше към различни финансови институции при изпълнението на проектите при предишните два мандата. По този начин ние плащаме по-малко на банката. Имахме и гратисен период. Но от облигационния заем ние успяхме да отделим 200 000 лв., с които Общината си откупи бившия ресторант „Родопски светлини“. Благодарение на това, със средства от приватизацията на бившето предприятие „Братя Горови“, ние в момента покрай санирането на общината с европейски пари, правим изнесен център на всички услуги на нивото на площада. Вече няма да се налага хората да се качват по етажите и да обикалят от стая в стая.

Със съдействието на народния представител Десислава Костадинова, с правилното разбиране на финансовия министър, пък получихме допълнителни целеви средства. Миналата година ние получихме 2 милиона лева за ремонт Околовръстното шосе, в края на ноември ни отпуснаха още 3 милиона лева, за да можем да го направим цялостно. Вече имаме избран изпълнител и съвсем скоро ще започнем дейностите по цялостния ремонт на шосето, разбира се съобразено с метеорологичните условия.

През тези две години получихме средства и по линия на „Бедствия и аварии“. Ние имаме 3 проекта за свлачища за около 1,2 милиона лева. Предстои те да бъдат актувани. Това са средства, които ние нямаме. За това е важно управляващите да имат далновидна политика, което очевидно у нас в момента това е факт. Благодарен съм, че ще успеем да извършим дейности полезни за моите съграждани.

• Паралелно с големите теми не бива да пропускаме такива като културата. Там какво се случи през последните 2 години?

По отношение на културата смятам, че доста задвижихме нещата. Днес тя е насочена към по-професионален подход. Разчитаме освен на нашите самодейци, но и на професионалисти, култура, която идва от професионалната сцена.

Успяхме да превърнем нашия събор на Св.Константин във фестивал. Регистрираме изключително много участници, които си плащат, за да участват. Тук трябва да благодаря на екипа си за добрата организация. Перфектно проведеният първи фестивал през 2016 г. получи отлични отзиви в цялата страна, което удвои броя на участниците през този август. Смятам обаче да не го разширяваме повече от двудневния формат, който е в момента.

Утвърдихме вече и рок феста „Рок на крепостта“, който се провежда на крепостта „Перистера“. Това привлече посетители на самата крепост, подпомага и туризма. Развихме международния фолклорен фестивал, който се провежда в Пещера. Тази година на нашата сцена стъпиха състави от 3 континента.

Когато човек има желания не винаги трябват много пари, но в екипа си трябва да имаш хора, които горят в работата си. Пример за това е човекът, който в момента оглавява Центъра за работа с деца. Той е фолклорист. Николай Балабанов на практика организира събора на Св. Константин, разчитайки на други хора, които милеят за нашия фолклор. Когато дадеш възможност на даден служител да работи така, както иска и е професионално извършено, а човекът е усетил свободата и подкрепата, това винаги носи успех. Развихме художествената галерия, наш добър приятел е художникът Коко Анастасов, който определено внесе допълнителен живот в нашата галерия, която е прекрасна и много добро място за представяне на произведенията на изкуството.

• Някак си естествено след културата обикновено говорим за спорт. Вие буквално събудихте някои спортове в Пещера.

Благодаря за тази оценка. В последните мандати в бюджета са фигурирали пари за спорта, но на практика парите не са били харчени за това. През тези 2 години завишихме средствата за спорта. Всеки регистриран клуб по методика получава финансиране. Това са ФК“Свобода 2011“, футболните отбори в двете села, тенис на корт, тенис на маса, клуб който е нов, ММА бойците, бадминтон, лека атлетика, волейбол. Задвижихме спорта наистина. За мен това е важно, защото то е част от развитието на младото поколение. Разбира се фирмите в града също много спонсорират спортните клубове. Надявам се, че младите хора по-активно ще спортуват. Няма как да не се върна към човешкия капитал и колко важно е хората, които работят в администрацията да си разбират от работата. Спортният експерт на Община Пещера е доказан спортист, олимпийска надежда на България, човек, който е на ясно с организацията на спортните клубове, провеждането на спортни мероприятия, подготовката на спортисти. Добринка Смилянова е познато име в спортните среди има чудесни контакти и с министерството на спорта и с различните федерации.

• Каква оценявате годината за вас, до колко бе успешна тя?

Оценки по принцип не обичам да давам на околните, не давам и на себе си. Смятам, че  сме стъпили на правилната пътека. Разбира се има моменти, когато стъпваме леко в страни от нея, но се връщаме. Много неща направихме през тези 2 години. Действията ни са правилно планирани.

Аз временно изпълнявам длъжността кмет, това в крайна сметка е временна работа. За това трябва да се опитаме да направим добри неща за хората. С придобитите знания и умения през годините, с екипа ми е важно да постигнем удовлетворяващи резултати и да подобрим живота на хората. Защото в крайна сметка това е най-важно.