В Пещера бяха отбелязани 105 години от смъртта на поручик Богдан Миндизов – участник в Балканските войни и геройски загинал в боевете при Криволак.
По този повод кметът Николай Зайчев откри паметна плоча на улицата, носеща името на героичния пещерец. Инициативата за поставяне на плочата е на Община Пещера и Общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Сред дошлите да уважат паметта на поручик Миндизов бяха неговите сродници д-р Екатерина Миндизова и Петър Петров.
„Изпитвам чувство на благодарност и към общината, и към съюза на запасните офицери, защото с това те показват, че обичат България и почитат паметта на загиналите за родината. Тези паметни плочи ще бъдат ценен дар за бъдещите поколения, защото годините минават и нещата се забравят. Тези след нас трябва да пазят духа на нашите предци, умирали за България“, развълнувана сподели д-р Миндизова.
От друга страна Лазар Грозданов от СОСЗР увери събралите се, че никой не е забравен и нищо не е забравено, а Пещера помни всеки свой герой.
По традиция грижа за паметната плоча пое едно от пещерските училища – ОУ“Петко Р.Славейков“.
Кой е Богдан Миндизов?
В пантеона на героите дали живота си за свободна, независима и обединена България поколения българи, с особена почит, преклонение и възхита се обръщат към паметта на всички загинали по време на войните за национално обединение от 1912 – 1913г. – а именно Балканската и Междусъюзническата. Един от тях е пещерецът Богдан Христов Миндизов, чиято забележителна саможертва, го остави само на 23 години, там – на бойното поле в Македония при Криволак.
Богдан Миндизов е роден на 8 октомври 1890 г. в Пещера. Още през ученическите години у него се проявява таланта на самоук музикант – пее, свири на различни инструменти, даже композира. Активно участва в читалищния живот. С това е известен в своя роден град, но това ще го направи популярен и сред войниците в тежките дни и нощи на Балканските войни.
Заради своята доблест, принципност и организационни умения подпоручик Богдан Миндизов е произведен в адютант на Дружината, който като подофицер изпълнява щабни задачи и подпомага командира на войсковата част. Но музикалната му дарба не го оставя спокоен и в това тежко и драматично време. И на фронта той твори. Обзет от патриотични чувства Миндизов създава песента „Потомци сме на Крум”. Тя става любима не само на пещерци, а се пее от целия полк, превръща се в химн на полка. Всички я наричат „Миндизовия марш”.
Неговата храброст и неговата гибел вечно ще живеят в паметта ни и ще са огромен пример за идните поколения за това какво значат някои позабравени понятия като воински дълг, любов към Родината, саможертва.